[Bulgarian] Live and Leave

Lyrics

[Intro – Пиано, Струнни, Далечен Хор]

Хмммм...

Пристигаме като дъх...

Удар на сърцето...

Чудо, което никой не може да обясни...

И един ден...

Оставяме...

Също толкова мистериозно.

Но може би...

Никога наистина не си тръгваме.

[Verse 1]

В този свят идваме с отворени очи,
Не знаейки къде ще ни отведе пътя.

Учим се да обичаме,
Учим се да мечтаем,
Учим се на красотата, която живота може да покаже.

Събираме моменти,
Събираме смях,
Събираме истории, които наричаме наши.

Но никой от нас не може да задържи завинаги
Това, което си мислихме, че притежаваме.

[Pre-Chorus]

Реката продължава да тече,
Сезоните идват и си отиват,

Но любовта оставя следи навсякъде,
Дълго след като пуснем.

[Chorus]

🌍 Живеем...

И после си тръгваме...

Но любовта остава.

Като слънчев лъч върху водата,
Като спомени в ума.

Живеем...

И после си тръгваме...

Но нищо обичано не се губи.

Всяко сърце, което докоснахме с доброта
Носи част от нас нататък.

[Verse 2]

Някои тръгват рано,
Някои остават дълго,
Някои пътувания са твърде кратки.

И всяка душа познава тъгата
На неизмерима скръб.

Сълзите на майката,
Мълчанието на бащата,
Празен стол,
Липсващ глас.

Болката ни напомня колко дълбоко
Сме се радвали някога.

[Pre-Chorus]

Защото дълбочината на всяко сбогуване
Разкрива дълбочината на всяко здравей.

И всеки край ни учи
Колко красиво е било да знаем.

[Chorus]

🌍 Живеем...

И после си тръгваме...

Но любовта остава.

Като звездната светлина в тъмнината,
Като песни, които надживяват времето.

Живеем...

И после си тръгваме...

Но нищо обичано не се губи.

Всяко сърце, което докоснахме с доброта
Носи част от нас нататък.

[Bridge]

Може би животът и смъртта не са врагове.

Може би са две страници
В една и съща вечна история.

Едната ни учи как да пристигнем.

Другата ни учи как да пуснем.

И между тях...

Ни се дава шансът

Да обичаме.

Да изграждаме.

Да прощаваме.

Да станем.

Да оставим света
Малко по-ярък, отколкото го намерихме.

[Final Chorus]

🌍 Живеем...

И после си тръгваме...

Но любовта остава.

Като свещ, запалваща свещи,
Без да губи своята светлина.

Живеем...

И после си тръгваме...

Но нищо обичано не се губи.

Всяка усмивка, която дадохме на друг,
Всеки товар, който преминахме.

Всяка мечта, която събудихме,
Всяка ръка, която държахме здраво.

Живее отвъд ръба на напускането...

И ни носи нататък.

[Outro – Хор и Пиано Затихване]

Един ден...

Някой ще произнесе нашето име.

Някой ще си спомни нашия смях.

Някой ще разкаже нашата история.

И някъде...

В живот, който докоснахме...

Част от нас ще продължи да живее.

Защото любовта никога не се научи да умира.

Хмммм...