[Bulgarian] Live and Leave

Lyrics

[Intro – Пиано, Струнни, Далечен Хор]

Хмммм...

Идваме като дъх...

Сърдечен ритъм...

Чудо, което никой не обяснява...

И един ден...

Ще си тръгнем...

Също толкова мистериозно.

Но може би...

Никога не си тръгваме напълно.

[Verse 1]

Идваме на този свят с отворени очи,
Не знаем накъде ще ни води пътят.

Учим се да обичаме,
Учим се да мечтаем,
Учим се на красотата, която животът показва.

Събираме моменти,
Събираме смях,
Събираме истории, които наричаме свои.

Но никой от нас не може да задържи завинаги
Тези неща, които мислехме, че притежаваме.

[Pre-Chorus]

Реката продължава да тече,
Сезоните идват и си отиват,

Но любовта оставя следи навсякъде,
Дълго след като сме пуснали.

[Chorus]

🌍 Живеем...

И после си тръгваме...

Но любовта остава след нас.

Като слънчева светлина във водата,
Като спомени в ума.

Живеем...

И после си тръгваме...

Но нищо обичано не е загубено.

Всяко сърце, което докоснахме с добрина
Носи част от нас по-нататък.

[Verse 2]

Някои си тръгват рано,
Други остават дълго,
Някои пътувания са твърде кратки.

И всяка душа е познала скръбта
На неизмерима тъга.

Сълзите на майка,
Мълчанието на баща,
Празен стол,
Липсващ глас.

Болката ни напомня колко дълбоко
Сме се радвали някога.

[Pre-Chorus]

Защото дълбочината на всяко сбогуване
Разкрива дълбочината на всяко здравей.

И всяко край ни учи
Колко красиво е било да знаем.

[Chorus]

🌍 Живеем...

И после си тръгваме...

Но любовта остава след нас.

Като звездни лъчи в тъмнината,
Като песни, които надживяват времето.

Живеем...

И после си тръгваме...

Но нищо обичано не е загубено.

Всяко сърце, което докоснахме с добрина
Носи част от нас по-нататък.

[Bridge]

Може би животът и смъртта не са врагове.

Може би те са две страници
В една и съща вечна история.

Едната ни учи как да пристигнем.

Другата ни учи как да пуснем.

И между тях...

Имаме шанса

Да обичаме.

Да изграждаме.

Да прощаваме.

Да ставаме.

Да оставим света
Малко по-светъл, отколкото го намерихме.

[Final Chorus]

🌍 Живеем...

И после си тръгваме...

Но любовта остава след нас.

Като свещ, която запалва свещи,
Без да губи своята светлина.

Живеем...

И после си тръгваме...

Но нищо обичано не е загубено.

Всяка усмивка, която дадохме на друг,
Всяко бреме, което пресякохме.

Всяка мечта, която помогнахме да събудим,
Всяка ръка, която държахме здраво.

Живее отвъд края на напускане...

И ни носи напред.

[Outro – Хор и Пиано Заглъхване]

Един ден...

Някой ще изрече нашето име.

Някой ще помни нашия смях.

Някой ще разкаже нашата история.

И някъде...

В живот, който докоснахме...

Част от нас ще продължи да живее.

Защото любовта никога не се е научила да умира.

Хмммм...